back

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ!

Второто поколение на българския рок произнесе ясно и недвусмислено присъдата срещу тоталитарната ни система. То е неразривно свързано с произтеклите в края ХХ век политически и социал¬ни промени в България. Обяви гласно правото си на лична свобода и достойнство. Инжектира своите връстници с достатъчна доза кураж, за да въстанат срещу реда на бащите си. Тези млади музиканти и поети взривиха общоприетите рамки и създадоха десетки песни, които и днес звучат силно, убедително и актуално.

Те са „Нова генерация“ и Митко Воев, Милена, „Ревю“, „Контрол“, „Ера“ и „ Ер малък“, „Ахат“, „Атлас“, „Клас“, „Субдибула“, Джендема ... и още, и още толкова много – тъмни, Виолетови генерали и Мъртви поети.

Те оставиха за поколенията един чист и неомърсен завет:

 „Ние сме Нова генерация завинаги! И въпросите са ни към цяла нация! Завинаги!  Ние ходехме по въже, опитвахме се да светим като крушки, бяхме Директори на водопади, Черни овци, Тикви в задния двор на обществото, набивахме крак в строй, скачахме безнадеждно в калта, бесехме се в неделя...”

 Те са порасналите цветя на България от края на 80-те, единствените, които с творческото си и социалното си поведение дават основание на днешните ни деца да не се срамуват от бащите си.